НИРД и роботизацията това е стратегическият избор пред България

admin on 29 March, 2026 | No Comments

НИРД и роботизацията това стратегическият избор пред България

В съвременната икономика научноизследователската и развойна дейност (НИРД) не е просто сектор – тя е фундаментът на конкурентоспособността. Въпреки това България отделя едва 0.77% от БВП за НИРД за 2025 година, което поставя страната на едно от последните места в Европа и дори в света. Въпросът защо е така изглежда почти риторичен, когато се анализира структурата на публичните разходи и стратегическите приоритети на държавата.

Технологиите са основата на икономиката на бъдещето

НИРД включва създаване на роботизация, нови технологии, иновации и индустриални решения. Това е двигателят, който стои зад:

автоматизацията и роботизацията
високотехнологичното производство
дигитализацията на икономиката
повишаването на добавената стойност

Държавите, които инвестират активно в НИРД, създават собствени технологии и контролират икономическото си развитие. Тези, които не го правят, остават зависими от външни решения. Доставки на стоки и услуги.

Къде отиват средствата у нас

Бюджетът за 2023 година ясно показва разминаването между нуждите и реалните разходи, следващите две години е същото:

0.77% за НИРД
4.1% за образование, въпреки законова забрана за намаление
4.4% за отбрана

Тази структура поставя сериозни въпроси относно стратегическата визия на страната. Вместо инвестиции в наука, технологии и човешки капитал, значителен ресурс се насочва към разходи, които не създават дългосрочна икономическа стойност в страната или са свързани с отстраняването на хора или създаденото от тях.

Още по-притеснителен е фактът, че значителна част от средствата за отбрана не се използват за развитие на българския военно-промишлен комплекс, а водят до външна зависимост и изтичане на ресурси.

Трябва да премахнем зависимостта ни от външни икономики

Липсата на инвестиции в НИРД води до структурен проблем – България се превръща в потребител, а не в създател на технологии.

Това означава:

зависимост от чужди индустрии
изтичане на интелектуален потенциал
ограничени възможности за иновации
ниска добавена стойност на икономиката

Според данни на Евростат България е сред страните с най-ниски инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, което я поставя в периферията на технологичното развитие в Европа.

Роботизацията – неизбежната стъпка напред

Роботизацията е пряк резултат от добре развита НИРД. Тя представлява внедряване на автоматизирани системи в индустрията и услугите, което води до:

по-висока производителност
по-ниски разходи в дългосрочен план
по-добро качество на продукцията
намаляване на зависимостта от работна ръка

В контекста на демографската криза в България, роботизацията не е алтернатива – тя е необходимост.

Безработица и икономически резултати

Въпреки значителните публични разходи, икономическите резултати не показват устойчив напредък. Към момента безработицата достига 5.3%, като дори надхвърля предварителните прогнози.

Парадоксално е, че при наличие на стратегически документи като НПВУ, които залагат по-ниски нива на безработица, реалността показва обратна тенденция. Това поставя под съмнение ефективността на управлението на публичните средства и изпълнението на поставените цели.

Образование, наука и „Невежеството е сила“

Намаляването на разходите за образование и ниските инвестиции в НИРД създават опасна тенденция. Без силна образователна и научна система няма как да се изгради иновативна икономика.

Това води до:

недостиг на квалифицирани кадри
ограничен научен потенциал
спад в иновациите
дългосрочно изоставане

Историческият принцип „Съединението прави силата“ се заменя от модел, при който липсата на знания и инвестиции в наука води до отслабване на държавата.

НПВУ и стратегическите цели

Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) поставя цели за икономическо развитие, включително нива на безработица около 3.5%. Данните обаче показват, че тези цели не само не се постигат, но и се влошават.

Това показва ясно разминаване между планиране и реализация, както и липса на ефективен контрол върху изпълнението на реформите.

Заключение: изборът пред България

България се намира на кръстопът. От една страна стои моделът на ниски инвестиции в НИРД, зависимост от външни технологии и ограничено индустриално развитие. От друга – възможността за:

стратегически инвестиции в наука
ускорена роботизация
развитие на високотехнологични индустрии
задържане на човешкия капитал

Роботизацията без НИРД е невъзможна. НИРД без стратегическа държавна политика е неефективна.

Истинският въпрос не е дали България може да си позволи да инвестира в НИРД и роботизация, а дали може да си позволи да не го направи.